Шеснайсет годишната Хейзъл знае , че не и остават повече от няколко години живот . Затова тя гледа на себе си преди всичко като на ,, професионално боледуваща ,, . Но един ден в групата за взаимопомощ която посещава се появява Огъстъс Уотърс . И ето как историята на Хейзъл е на път да бъде пренаписана .
       
 Това е написано на гърба на моят екземпляр от ,, Вината в нашите звезди ,, на Джон Грийн .  Книгата има интересна история , но плюсовете не се изчерпват само до историята . В книгата главните герои т.е. Огъстъс и Хейзъл  се запознават при странни обстоятелства . Той има рак на кръка , а тя рак на белите дробове и следователно Огъстас има по - големи шансове да се излекува . Минусат е , че той е с един крак по - малко . На това му се вика с единият крак в гроба . След като се запознават Хейзъл му препоръчва книгата ,, Всевластна скръб ,, на Питар Ван Хутен . След като я прочита той изпраща писмо до автора и си оговарят среща в града в който живее  Ван Хутен . Тъй като са твърде далеч от това място огъстас решава да използва едното си желание да отидат двамата там . Но не са очаквали нищо от това което им се е случило . Прочутият Ван Хутен е алкохолик изпаднал в депресия и щом го молят да им разкаже какво се случва по - нататък в книгата той ги гони от дома си . Гас обещава на Хейзъл че ще напише сам произведението и ще и го даде . Това наистина се случва . Но тя го чете след като той умира. Книгата свършва много добре . Може да е тъжна , но си заслужава да се прочете . Джон Грийн е описал диагнозата рак не като болест , а като начин на живот . Мисля , че повече хора трябва да го възприемат така . 


Моята оцента : 6